© Цветелина Белутова, Капитал
Понижена мотивация и ангажираност на учениците, влошаване на знанията, повече неизвинени отсъствия и риск от отпадане от училище - това са част от констатациите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда, изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН) и представен на пресконференция днес. Анализът съдържа също препоръки за безопасно и ефективно протичане на следващата учебна година.
Въпреки усилията и бързата адаптация на учителите и директорите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет, дистанционното обучение е задълбочило образователните неравенства, влошило е знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система.
Без устройства и компетентен възрастен
Не всички деца имат устройства, не всички семейства имат интернет, а в някои семейства няма възрастен, способен да помага в електронното обучeние. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12.5%.
Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните типове училища - всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите.
Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките. Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават, се отбелязва в анализа (пълния му текст, както и приложенията към него, можете да видите тук).
Влошаване на знанията
Според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците. Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици.
Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. Проблемът е сериозен в малките градове и в селата - там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg , която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70% повече спрямо предходната година.
Риск от отпадане от училище
Неприсъственото обучение е увеличило риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват.
Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен - необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст. Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател през следващите години.
По думите на министър Денков 13-14% от 18 - 24-годишните не са завършили средно образование, част от тях не са завършили и основно. "Трябва да внимаваме за тези 20 - 25% от учениците, които не могат да покрият изискванията за завършване на 7 клас, да не отпаднат от училище", каза той.
Дистанционното обучение е повлияло негативно и върху учителите. Анализът показва по-голямо напрежение сред тях и високи нива на професионално прегаряне. За обострянето на този проблем допринася и усещането на голяма част от преподавателите, че имат нужда от нови умения как да ангажират учениците от разстояние.
Над 40% от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца.
Има и положителни ефекти
Обучението от дистанция има и положителни ефекти. България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Учениците в много европейски държави останаха извън учебния процес в продължение на месеци.
Освен това учителите и учениците вече използват много по-активно нови технологии. 60% от учителите провеждали обучението от разстояние в електронна среда изцяло синхронно през последната година, под 1% са работили изцяло несинхронно. Педагозите прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици. Много активно участват в процеса и образователните медиатори, а 75% от родителите са удовлетворени от дистанционното обучение и оценяват високо работата на учителите.
Важно е обучението да е присъствено
Министърът на образованието Николай Денков подчерта, че анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод:
За целта служебният екип на МОН вече е предприел информационната кампания за повишаване на дела ваксинирани срещу COVID-19 учители и непедагогически персонал в детските градини и училищата.
До края на лятото ще бъдат актуализирани и насоките за безопасно присъствено провеждане на учебните занятия.
В същото време се прави необходимото за осигуряване на по-добри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място е задоволяването на потребностите от електронни устройства и интернет връзка. Парите за това са осигурени от министерството на финансите, посочи Денков, процесът е задействан.
Работи се и за качествена подкрепа за учителите. От началото на извънредната ситуация в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани близо 6.7 млн. лв., но анализът показва, че тя се прави без ясен план на ниво училище и регионално управление на образованието и без да е съобразена с потребностите на учителите в ситуацията на дистанционно обучение.
Едновременно с това е необходима подкрепа за наваксване на пропуските на учениците. Фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи - от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал. Според експертите за тях трябва да се осигури присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма "Образование" 2021-2027.
Препоръчва се също разработване на национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици вследствие на обучението от дистанция. Тя трябва да адресира причините за намалената ангажираност на учениците, да осигурява допълнителни занимания и образователни ресурси, както и да подкрепя развитието на умения у учителите и медиаторите, е посочено в анализа.
