© Велко Ангелов
Главният прокурор Иван Гешев и бившият главен прокурор Сотир Цацаров
В часа, в който в парламента започна изслушването на двама служебни министри по темата за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, от държавното обвинение разпространиха съобщение, от което става известно, че
няма магистрати и политици с укрити сметки в чужбина.
От съобщението се разбира, че проверени са били общо 38 души - двама народни представители, двама зам.-министри, двама председатели на общински съвети, един кмет, четирима зам. кмета) и за 27 магистрати (17 съдии, петима прокурори и петима следователи). Проверката е започнала през септември 2019 година.
Тогава прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) възложил на Национална агенция за приходите (НАП) данъчни проверки за периода от 2016 г. до 2019 г. Целта била да бъдат установени конкретните банкови сметки в чужбина, размерът и произходът на финансовите средства, постъпили по тях, както и притежавани недвижими имоти в чужбина и произходът на средствата за придобиването им. Месец след това проверка е възложена и на антикорупционната комисия.
Една от възложените проверки все още продължава, а други данни са били изпратени от НАП в началото на този месец. Проверките не са установили несъответствия и предпоставки за предприемане на последващи контролни действия, няма нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Според държавното обвинение законният произход на средствата е изяснен.
За списъка с имоти и сметки в чужбина преди изборите говори служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Неколкократно той твърдеше, че по времето, когато е била оглавявана от Сотир Цацаров, прокуратурата е разполагала с данни за близо 80 души с постове във властта, които са имали недекларирани сметки в чужди банки или имоти в чужбина, но е премълчала за половината от тях. По думите му става дума за магистрати - съдии, прокурори и следователи, за народни представители, както и хора с постове в местната власт. В крайна сметка е започнала проверка, която е приключила за 38 души от списъка, твърдеше Рашков. Той заяви, че ще обяви имената на хората в списъка след вота.
Хронологията на проверките според прокуратурата:
С писмо от 13.05.2019 г. главният прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров е изискал от ДАНС цялата налична информация (вкл. и по линия на финансовото разузнаване) за лица, заемащи висши публични длъжности, недекларирали по съответния ред притежавани лично от тях или чрез свързани или подставени лица банкови сметки в чужбина; недвижими имоти или друго имущество на значителна стойност; участие в търговски дружества в чужбина, включително в офшорни компании и извършени разходи и инвестиции в чужбина.
В отговор на писмото са постъпили справки от 19.07.2019 г. и от 15.08.2019 г. от Държавна агенция "Национална сигурност", съдържащи класифицирана оперативна информация, голяма част от която е описана от ДАНС като "непотвърдена". В същата не фигурират лица, заемащи висши публични длъжности, недекларирали по съответния ред участие в търговски дружества в чужбина, включително в офшорни компании и извършени разходи и инвестиции в чужбина.
Посочените в справките данни не са били достатъчни, за да бъде направен извод за наличие на основателно предположение за извършено престъпление от общ характер, което е наложило извършването на лична проверка от прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП).
В хода на проверката и от съдържащата се в справките информация от НАП е установено, че по отношение на 11 лица - представители на органи на законодателната и изпълнителната власт съществува съмнение за недеклариране по съответния ред на притежавани от тях банкови сметки и/или недвижими имоти в чужбина.
По отношение така установените 38 лица, с постановления на прокурор от ВКП от 19.09.2019 г., са възложени данъчни проверки на НАП за периода от 2016 г. до 2019 г. С цел да бъдат установени конкретните банкови сметки в чужбина, размера и произхода на финансовите средства, постъпили по тях, както и притежавани недвижими имоти в чужбина и произхода на средствата за придобиването им с постановление на прокурор от ВКП от 22.10.2019 г. са възложени проверки и на КПКОНПИ.
За изясняване на цитираните факти и обстоятелства от страна на КПКОНПИ са извършени редица действия, като на ВКП е предоставена информация относно притежаваното от лицата движимо и недвижимо имущество и налични банкови сметки.
Материалите от извършените проверки на НАП са постъпвали във ВКП, като последно изпратената информация е с дата едва от 25.06. 2021 г. и е получена в прокуратурата на 05.07.2021 г. Към момента по отношение на едно от лицата все още не са приключили процесуалните действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите на НАП за събиране на доказателства.
Възложените данъчни проверки са приключени с протоколи. По реда на ДОПК е разкрита данъчна и осигурителна информация. Органите по приходите не са установили несъответствия и предпоставки за предприемане на последващи контролни действия, като е изяснен и законният произход на средствата. В резултат на предприетите процесуални действия и събраните доказателства в хода на възложените данъчни проверки органите по приходите са констатирали, че липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица.
По отношение на останалите посочени в справките на ДАНС лица е констатирано, че част от тях са декларирали притежавано недвижимо имущество и банкови сметки в чужбина, а за други задължението за деклариране е възникнало в по-късен момент. Две от лицата са били обект на данъчни ревизии по вече образувани преписки и досъдебни производства. За голяма част от тези лица също е посочено от ДАНС, че оперативната информация е непотвърдена и/или непроверена.
Информацията, съдържаща се в справките на ДАНС, е класифицирана с ниво на класификация "Поверително" по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и разгласяването й би било престъпление по чл. 357 от НК. Материалите от възложените на НАП проверки, съдържат данъчна и осигурителна информация, която е предоставена по реда на ДОПК само и единствено за служебни цели. Това изключва разпространението на информацията от възложените проверки от страна на ПРБ, тъй като това би било извършване на нарушение на българското законодателство и/или престъпление.
Събраните материали от извършените проверки са изпратени от ВКП на компетентната първоинстанционна прокуратура, по компетентност.
